И след това танцувахме | And then we danced

      И след това танцувахме – звучи като щастлив край на романтична приказка и действително историята е с елементи на романтика и драма. Не така обаче сигурно изглежда настъпването на хепиенда, за който ще трябва доста да почакаме в най-добрия случай. Този грузински филм е представен на фестивала в Кан още на 16-ти май тази година и дори е едно от първите заглавия, представени там. Режисьорът и сценарист Леван Акин явно много добре познава изкуството на танца и емоциите, които владеят танцьорите. Каква история обаче иска да ни разкаже – главните действащи лица се казват Меркаб и Мария и се познават още от деца. Неочаквано обаче идва и трети човек – невзрачният на пръв  поглед Иракли..

      На първо четене изглежда, че ще видим оформявнето на класически любовен триъгълник, в който двама мъже си съперничат за сърцето на една жена. И след това танцувахме обаче надхвърля дори най-смелото и развинтено въображение и ни потапя в света на нещо, което е трудно да се опише с прости думи и метафори. Леван Гелхиани изпълнява главната роля в продукцията, в която двама добри приятели, след като досега са се разбирали повече от добре, за пръв път усещат разклащане на стабилното си приятелство. Освен че е съперник на Меркаб, Иракли явно става обект на собственото му желание, но какво точно се загатва с това? Дали че Меркаб иска да танцува по същия начин, по който го прави доскорошният му напълно непознат противник?