Реки без мостове

   Поредният документален български филм ще гледа родната аудитория през тази година. Тя е озаглавена Реки без мостове и е режисирана от Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Писането на сценария е поверено на Пенчо Ковачев, ето защо благодарение на техните съвместни усилия ще получим възможността да надникнем в едно типично българско село, като много други бедно и с малко жители. Става въпрос за Динково, което наброява едва 30 души. Може ли при това положение да се говори, че то има нещо със събитията, случващи се в Европа? Сякаш за да подчертае още повече бедността и нищетата, сред които живеят местните жители, като самотен рицар се извисява знамето на Европейския съюз на сградата на кметството. Какво означава то за 30-те души – символ на надеждата и по-добрите дни или им напомня, че те завинаги ще останаг изолирани в глухата провинция? Една невероятна история, която определено си струва да чуем и след това да разказваме.

    На фона на нищетата ще се запознаем и с двамата главни герои във филма, които са двама младежи. Момчетата са неразделни приятели още от детството и въпреки трудонстите и недоимъка се опитват да оцелеят и да се превърнат в зрели и искински мъже. Докато обаче търсят пътя към успеха, двамата се занимават и с още едно нещо, което на много хора може да се стори скучно и безинтересно. За тях обаче е много важно да намерят отговор на въпроса защо реките нямат мостове. Вероятно всеки един от зрителите, който гледа филма, може да си отговори сам, но тълкуванията ще са различни. От една страна е възможно наистина да няма мост над реките поради отнеслата ги буря. Дали обаче липсата на мостове е символична и не отразява мизерното положение, в което се намира селото? Предстои ни да разберем това, след като изгледаме филма.